Частица от истината за цялото. Спомени на журналиста

Есто Везенков не е особено известен. През целия си съзнателен живот, който продължава до 70-те години на XX век, той е бил свързан с различни медийни и публицистични институции: радио, печатни издания и издателства.

След прочита на спомените му става ясно защо това е така. Как можеш да популяризираш човек, който стои зад фашисткото радио – каквото беше наречено след 1944 година? След промяната той не желаеше бързо да преразгледа позициите си или шумно да застане на страната на победителите. От него се очакваше единствено да смени убежденията си като дрехи. Но Есто Везенков избра по-тих начин - със спокойствие и професионализъм да се занимава с онова, което истински обича: популяризацията на българската история и култура.

Благодарение на неговата работа в сферата на историческата публицистика стана възможно появяването на имена като Александър Фол, Вера Мутафчиева, Васил Гюзелев, Надежда Драгова и Дойно Дойнов - автори, които продължават да бъдат четени дори днес. Той остана доволен от постигнатото си дело и показа доказателство за това как въпреки системните ограничения може да се работи успешно. Най-вече демонстрираше как човек може достойно да живее дори в трудни времена./Людмила Зидарова, Елена Бугарчева/