Лятото на 1913 г.

Сто години след безмилостното опустошение, ние помним, но не търсим отмъщение!
Помним загубената ни Тракия – скъпа и незабравима родна земя на нашите предци – но не се стремим към отмъщение, не сме завзели нито сантиметър чужда територия.
Не забравяме осквернените сто и двадесет стари църкви, единадесет манастира с бял камък и сто тридесет и шест осветени параклиса - обаче не извършваме отмъщение, не сме разрушили нито една джамия, синагога или храм на нехристиянски вероизповедания.
Не забравяме унищожените двеста и единадесет начални училища, двете мъжки гимназии и едната девическа - но вместо да търсим възмездие, предоставихме образователни възможности за всички граждани в нашата страна и по света.
Ние помним как в Тракия нямахме армия или полиция; разчитахме на достолепните двеста двадесет и шест свещеници и триста тридесет и три учители – но не си вземаме правото да отмъстим за техния страдалчески път.
Не забравяме също така, че освобождението на Тракия е постигнато чрез победите в Балканската война и Руско-турската война; тя бе подложена на нова окупация вследствие на политически споразумения – ала отказваме да предприемем действия за справяне с тази огромна несправедливост! /Никола Инджов/