Реализмът в белетристиката на Жозе Кардозо Пиреш

**ВЪВЕДЕНИЕ**

1. В значимо изследване на португалския и бразилския модернизъм, както и на културните връзки между двете страни, Арналдо Сарайва отбелязва през 1986 г., че в литературата съществува общоприето мнение, което предполага разделимостта на португалската и бразилската литератури. Той посочва, че ако се публикуват творби на определени автори, това води до недостиг в историко-документалната литература; проучвания по сравнителна литература не предлагат значими примери; липсват книги за темите "Португалия" и "Бразилия"; отсъстват произведения от португалци относно бразилските писатели или проблеми и обратно (Сарайва, 1986, стр. 8). След повече от десетилетие можем да заключим, че благодарение на упоритостта на стереотипите и страхове панорамата в областта на компаративистиката между двете литератури остава почти непроменена. Настоящият труд цели да допринесе за преодоляване на този недостатък чрез анализиране художественото творчество на двама съвременни автори - Жозе Кардозо Пиреш и Рубен Фонсека. Техният уникален стил им е донесъл признание като важни фигури в литературите на Португалия и Бразилия. Тази оригиналност е свързана с особен вид реализъм, който нарушава традиционните канони.

2. Целта на настоящото изследване не се ограничава само до сравнение между повествованията им. То предлага нова перспектива върху компаративистичния подход спрямо утвърдените методологии досега. Работата представя опит за принос към методологията при сравнителните литературни изследвания с акцент върху обобщаващия потенциал вместо международния или междекултурния характер (Кушнер, 1990). При разглеждането си ние възприемаме концепцията за литература като сложно семиотично явление подлежащо анализиране по различни кодове – семантичен, синтактичен и прагматичен – което ще ни позволи да изучим реализма у двамата писатели чрез тематичните им идеи.

3. Изложението започва с кратко контекстуализиране в рамките на literaturata i прегледна информация относно публикациите им във родината им. Такъв ретроспективен поглед помага да бъдат идентифицирани разнообразни реалистични тенденции произлизащи от промяната в тематика и стилистика при тяхното творчество. Глава III представлява широк обзор над художествените фази с цел извеждане материал за сравнения базирано както естетически критерии така й задълбочаване разликите . В глава IV ще бъде проучена обща тематична линия присъстваща във взаимосвързан текстовете , която маркира начален момент от итературното развитие: докато в Португалиа той има чертити близки до неореализма , то Бризилията варира между хиперреализъм експериментални похвати натурализма.
Темата свързана с ролята художника общество ще намерят своето място а именно главa V където разглеждаме стилистикати формални кодекса приспособлености конкретизиран посредством реализми но вече със субективна насоченост открита роман жанра . Накрая последвалото произведения показват разкритий замисли които преработват най-новата история през алтернативна призма , затова глава VI обхванала няко дискурсивные аспекты оформящі мирогляд героев текста поставени специфики времевым пространственным контекстом идейным культурным укладом