Phenomenologie de la vie religieuse

Под заглавието "Феноменология на религиозния живот", което Хайдегер сам е избрал да замени оригиналното "Феноменология на религиозната съзнание", произведението обединява три поредици от текстове: курсът „Въведение в феноменологията на религията“, преподаван през зимния семестър 1920-1921 в университета Фрибург, който се фокусира върху посланията на свети Павел; курсът „Августин и неоплатонизмът“, проведен през летния семестър 1921; както и един курс за средновековната мистика, който бил анонсиран за зимния семестър 1919-1920, но не е реализиран. В едно изречение се резюмира духът на това проучване: „Автономността на религиозното преживяване и неговият свят трябва да бъде разглеждана като абсолютно първоначална интенционалност, носеща със себе си характерна изискваща природа; също толкова първоначално е и специфичното му светско и аксиологично съдържание.“ Тези много ценни текстове демонстрират как Хайдегер пое щафетата от Хусерл в сферата на философията на религията, която по онова време беше динамично развиваща се дисциплина, използвайки централните концепции от хусерловата феноменология. Те представляват важен момент в развитието на нова идея за феноменология, обозначена с термина "херменеутка на фактическия живот".