Доктор Живаго

Романът е забранен в Съветския съюз от момента на написването си до 1988 г. поради своята критична насоченост. Той печели Нобеловата награда за литература през 1958 г., но под натиска на властите авторът отказва да я приеме.

Създаден през 1955 година, романът става достъпен в Русия едва след три десетилетия. В него се разглеждат теми като революцията в обществото и у хората, "сражението с историята", както и любовни отношения – между Лара и Юрий, Тоня и Юрий, Лара и Паша. Освен това той изследва любовта към родината и идеала – необходимостта от тяхното изграждане или отказа от тях. Романът разкрива християнството не само като религия, а също така като начин на възприятие. Най-вече обаче той представя образа на различния човек - всеотдаен егоист, предан прелюбодеец и прагматик, посветен на поезията.