Дежурно осветление

В тази книга са събрани рецензии, статии и портрети, повечето от които произлизат от вестници. Те са написани през периода между края на 80-те години и средата на 90-те.

Критиците често проявяват същата суета като артистите, дори в много случаи повече, тъй като вярват, че техните оценки имат значение и се очакват. Някои по-самоуверени дори си мислят, че играят ролята на посредници между театъра и историята и че тя разчита на тяхната историческа отговорност. Това е комична заблуда, която обаче подхранва самочувствието им – но само до там. Критическите текстове всъщност дават представа най-вече за самата критика: за отношенията й с театралното изкуство или неразбирателства с него; те показват въображението или ограниченията на критици. Читателите на стари вестници трябва да помнят, че тези критически материали не бива да се приемат прекалено сериозно относно истинността на театралните явления. Имам предвид една недостижима характеристика на театъра - нещо присъщо му по природа, а не резултат от субективността при оценката му от страна на критиката. Искам ясно да подчертая, че материалите в книгата служат като ненадеждни доказателства относно качеството на спектаклите или успешността/неуспешността на определени роли.
Юрий Дачев