Почтени убийства и други пиеси

Слушал съм как един известен български драматург споделя, че когато Чехов бил запитан какъв съвет би дал на младите писатели, той отговорил: "Ако можете да не пишете, по-добре не пишете!" Не е ясно дали Чехов е имал предвид това сериозно и всъщност не знам дали изобщо го е казвал. Въпреки това трябва да призная, че всички пиеси тук са резултат от игнориране на този мъдър съвет. Те спокойно можеха да останат ненаписани. Никога не ми е липсвало желание да се справя с онова странно чувство, наречено "вдъхновение", при което някои автори смятат, че имат задължение да творят непрекъснато.

Но защо тогава тези пиеси са написани? Причините са различни – за забавление, за изпълнение на обещание, което безразсъдно съм поел или просто за пари. Освен това както казва един герой в нашата възрожденска драма: "Който често дращи - навикнува". Ясно е: причините са малки и обикновени относно света на изкуството. Независимо от техния произход обаче, тези пиеси все пак могат да се похвалят с факта, че досега поне живеят интересно. Усещали са интереса към тях – били са харесвани или пренебрегвани; радвали са много актьори и зрители и в същото време разочаровали други. Никога не са били само текстове за четене – те винаги получавали живот благодарение на театралната сцена още докато се пишели. Редактирани са били многократно; поливани с кафе и прогаряни с цигари; забравяни или изгубени във времето. Чувал съм реплики от тях в ежедневието и хората ги произнасяли като свои собствени думи. Достигнали до там заглавията им даже участвали в кръстословици! Гласовете на талантливи артисти звучели през диалогите им. Всичките тези текстове носели духа на театъра.
Юрий Дачев