Драматургия Аскеер 2005

От самото начало съм усещал в "аскерите" нещо, което е едновременно привлекателно и тревожно. Обаче оставях тези чувства неизказани – просто ги допусках да гъделичкат мислите ми, без да се задълбочавам. Днес, след петнадесет години, може би е време да изразя това с думи и поне да опитам...

Ще бъда директен: усещането за изчезване на реалността и превръщането на земята под краката ти във въртяща се сцена е дразнещо и притеснително. В театралния свят наградите са своеобразна форма на театър сама по себе си. Не биха ли могли сами по себе си наградите да бъдат част от този театрален контекст? Сигналът изглежда такъв: театрът не може да бъде възприеман отвън, тъй като концепцията за "отвън" почти няма значение - тя представлява само иллюзия за онези, които се страхуват от играта; актьорите и режисьорите от "театъра на армията" сякаш имат последната дума в това отношение. Тук добавяме леко военен оттенък към термина „Аскеер”, преминал през внимателно оформена пародия. Фронтовете също служат като рампи – представата за играта разширява своето значение до историческия драматизъм и фатализма на смъртта; даже трагедията в нашата национална съдба е приложима тук спрямо забавната природа на наградите с турското звучене.

Може би изглеждам така, все едно бавно потъвам в клишета тип "животът е игра" или "всичко е сцена". И действително щеше да бъде така, ако "аскерите" не бяха поставени в контекста на политическия преход у нас – те са както резултат от него, така и негови алтернативи. Резултат - защото държавата със своя идеологически мрак се дистанцира от културните оценки; освободилото се пространство вече можеше свободно да бъде запълнено с творчество и въображение. Алтернатива - докато политиката стана основният критерий за оценка навсякъде другаде, театърът започна самостоятелно да присъжда свои отличия – според критериите на солидарността и удоволствието.

Връзката между наградите Аскеер“ и прехода обаче далеч надхвърля простата ситуация.
Преходът напомня карнавала от средновековието — временно отменяне на норматива при позволяване всичко възможно. Участниците носят маски, скривайки самоличността си вместе с всякакви последствия от действията си; те са изпълнени с радостното чувство за свобода наред с паника относно непредвидимостта около тях.

Този преход предлага свят без установени норми – той представлява движение между два различни свята: старият вече отпаднал , а новият още несформирало устойчив ред . Биографичните истории загубват легитимност ; предишният статус вече не осигурява права . Всеки става каквато маска успее да наложи върху себе си—политик , банкер или предприемач ... Някои печелят огромни суми буквално за дни , а други губят всичките спестявания само за една вечер... Хората излизаха по улиците крещейки открито своето колективно настроение- митинг беше най-яркия знак .

Карнавизацията обаче носи двусмислено послание : освобождение или упадък ? Но важното остава фактa че тя формира впечатление че живея́м един паралелен свят който все още очаквамe окончателния му завършек ... Когато спектакъл свърши участницити ще склонят глави .. Подобие процеса след 1989г., докато друг итеративни артистчини полагали усилия срещу злочесто развитие , то театралните практики непреклонного пробивавали иновации познатo много добре

Заради това фондация ,,Аскеер” която произлезла взаимодействие между обществен изменчивост хрумнала идея категория специализираща произведения .
Защото написанате слова давало шанс сценичното изкуство оцелее извън краткотрайността спектакли’ !
Георги Лозанов