Прозорец. Пет малки пиеси

Понякога ги усещам единствено по движенията им; те много бързо раздвижват въздуха, придавайки му форма. Но когато невидимата им субстанция улови последните лъчи на слънцето, те стават ослепително ярки - като злато. Тогава ги виждам и чувам как говорят заедно, призовавайки ме да тръгна с тях към благословеното невидимо място. Шепнат и пеят едновременно, а посланието им е удивително; то се събира в поток от звуци – огромен водопад. Всичко ми става ясно и знам всичко; това знание се натрупва в мен, тежи дълбоко вътре и с тих скърцащ звук отключва забравена ръждясала врата към синевата.
Из "Шами"