Аз харесвам насилието в киното

Куентин Тарантино е един от малкото режисьори, заслужено превърнали се в сензация още с първия си филм. "Глутница кучета" разбуни духовете не само сред зрителите, но и сред критиците и кинематографистите, и се превърна наистина в култов филм. Две години след това триумфът на Тарантино бе тотален -- с "Криминале" той спечели "Златна палма" и "Оскар" за оригинален сценарий. Благодарение на неговите успехи реномето на американското независимо кино нарастна неимоверно, а това доведе както до стабилизирането на компанията "Miramax", продуцирала филмите му, така и до повишаването на бюджетите на независимите продукции като цяло и по-широкото им разпространение.
А всъщност всичко започва от маниакалната пристрастеност на един млад служител във видеомагазин за ценители. За влиянията и пристрастията на Тарантино е писано много, но в тази книга, събрала интервюта от различни престижни издания, той лично разбулва мистериите играл ли е във филм на кумира си Годар или как се ражда страстта му към жанровото кино: по-специално към уестърните, криминалетата и филмите с бойни изкуства. Уникален поглед към начина на мислене на още един от значимите модерни режисьори, усвоил занаята на киното по най-правдоподобния начин -- чрез неистово гледане на велики филми.