Психолого-педагогически измерения на умствената изостаналост

Разясняването на същността и проявите на умствената изостаналост, както и потенциалът за обучение и развитие на децата с умствени затруднения, е от съществено значение както в теоретичен, така и в практичен аспект. Теоретичното значение произтича основно от факта, че познанията относно когнитивните особености на тези деца ще помогнат при формулирането на адекватни стратегии за тяхното образование. Освен това разбирането на техния физически, интелектуален и личностен капацитет ще улесни интеграцията им в обществото, социализацията им и професионалната реализация. Паралелно с това различните теоретични анализи и експериментални проучвания ще допринесат за развитието на областите свързани с психологията, диагностиката и обучението на хора с умствени недостатъци.

В настоящия труд се прави опит да бъдат представени основните етапи в изучаването на децата с умствена изостаналост, като също така се акцентира върху определени аспекти относно характеристиките на нарушенията, експерименталните проучвания и корекционните стратегии за работа с тези деца. В контекста на този анализ значителна част от текста е посветена на въпросите около изучаването им в различни обществено-икономически системи; подчертано е значението на диагностичните процедури и са търсени връзки между нивото на обществено-политическо развитие и методите за диагностика.

Фокусът в разработката пада върху някои ключови нарушения във възможностите за познавателна дейност, предлагайки подходящи методики за тяхното изследване. Освен това се разглежда речевото развитие чрез проблематика свързана със затруднения при четене и писане; обсъжда се ролята не само verbal стимулация но също така невербалната комуникация спрямо когнитивното напредване при деца с умствени недостатъци.