Другата археология

Никой не може да предвиди как ще приключи една научна дисциплина, тъй като нейният финал е свързан с обществения контекст, който постоянно се изменя. Важно е да се подчертае, че българската археология далеч не е на прага на "изчерпването" си, благодарение както на многото исторически обекти, така и на общественото внимание към тях. Резултатите от изследванията все още са недостатъчни по отношение на обхвата и дълбочината в сравнение с изискванията за стойността на самите паметници в най-широкия смисъл.

Когато става дума за възможен край на българската археология, трябва да се вземе предвид споменатият вече риск от чужда намеса в проучванията. Ако конфликтът между институции и спекуланти продължи срещу академичните познания в областта, качеството на археологическите изследвания може значително да пострада. В такъв случай българската археология би могла да изпадне от културната карта на Европа – ситуация, която би представлявала сериозен удар за съвременния път на нашата страна. Защото загубата на академичната археология води до упадък и затихване и в останалите области от хуманитарното знание. Дали това означава краят не само за науката ни, но и заплаха за легитимността ни като цивилизован народ? Може ли концепцията за края на народите или историята сама по себе си всъщност да служи като инструмент за потискането им? Само онова общество може да бъде унищожено, което е изгубило желаниеа си да живее; тоест - което желае собственото си унищожение.

С надеждата кратките размисли тук са успели поне частично да убедят някого във факта, че археологията не представлява просто екзотично занимание с остатъци от миналото; напротив – тя е увлекателно хуманитарно знание с труден достъп до него. Това идва не само от типичните предизвикателства при всяка научна дейност, а също така от необходимостта активно да защитаваме истинския романтичен образ ѝ срещу опити за опошляване или размиване.