Нехана. Разкази

"...Никога не съм си представял, че един ден няма да нося фамилията на баща си. За да се интегрирам и да звучи добре тук, ще приема името Куинс. Няма никой, който да ме принуждава или да упражнява насилие над мен по политически причини; нямам заплаха с пистолет в слепоочието ми, за да забравя произхода си. Дори ноктите ми ще останат нежни и розови. Какво отвратително...

...Всичко изглеждаше идентично и в същото време различно. Жиголо Джо беше предпочитаният вариант за любовник - програмиран изцяло за удоволствие. Процесът на създаване на живот бе отстранен като ненужно действие. Хана усещаше лека болка в корема, която приемаше с недоволство заради недостатъците си като хомо сапиенс. Болката беше нищо в сравнение с това просто да седиш пред телевизора с дистанционно в ръка – сякаш провалена фея без магическа пръчица. А може би истинските магически пръчки са били обикновени дистанционни устройства, чрез които феите сменяли програмите на нищо неподозиращи хора от Средновековието? Замисли ли се дали има феи, сложили край на живота си? При тази мисъл Хана намръщи лице и решително смени канала с дистанционното – време е за Дискъвъри..."