Богатството е сянка на облак и още над 400 индийски пословици и поговорки

Индия е обширна нация, заемаща седмо място по площ и второ по население в световен мащаб. Тази страна има хилядолетна история и е дом на множество народи, етнически групи и племена, които говорят различни езици и следват разнообразни култури и религии. Затова не е учудващо да се наблюдава такова изобилие от пословици – казват, че колкото са хората там, толкова са и поговорките.

Тези, които познават индийците, няма да бъдат шокирани от сходството между техните пословици и българската философия. В тях трудолюбието играе важна роля (Трудът е дясната ръка на съдбата), докато търпението се цени високо (Плодът на търпението е сладък). Обаче бързането (Бързата работа идва от дявола) или мързелуването (Мързелът, сънят и прозявката са братя на смъртта) не получават одобрение независимо от оправданията им (Ако желаеш нещо да направиш, ще намериш сто начина как); бедността често се свръзва с произхода на злините (В бедността лежи коренът на кавгите), но богатството също не води до щастие (Колкото повече пари имаш, толкова повече грижи носиш), а само вътрешното удовлетворение от постигнатото може да донесе радост (Доволството е най-голямото щастие). Спестяването се счита за добродетел (Шепа по шепа - слон ще вържеш пред портата), но скъперничеството не намира похвала (Дяволът поглъща парите на скъперника); жените понякога са възхвалявани (Където жените са уважавани, там живеят богове), а друг път укорявани (Парите, жените и земята причиняват всички злини).

Не малко индийски пословици обаче показват значителни цивилизационни разлики; много от тях включват притчи или басни(Четири дни - лунна светлина; после - тъмно). За разбиране на тези поговорки често необходима интерпретация с помощта на специалист като Мона Каушик – преподавател по хинди в СУ "Св. Климент Охридски".