Стигмата върху психичните разстройства в България

Книгата попада в сферата на социологията на медицината и здравеопазването, като основният акцент е върху начина, по който стигмата се вписва в контекста на заболяването и как хората живеят с болест или психично разстройство. В тази област изследвания от подобен тип започват след края на Втората световна война, когато покрай подобряване на жизнените условия и редица иновации в медицинската практика (като масови ваксинации и открития за антибиотици) продължителността на живота значително се увеличава. С това обаче започва да изпъква проблемът с хроничните заболявания, което става ключова тема за анализ. Досега фокусът е бил предимно върху остри и спешни състояния, но постепенно вниманието се насочва към хроничните заболявания. Според Дейвид Армстронг медицинското разбиране за болест вече не може да бъде ограничено само до биомедицински аспект – локализиран единствено в физическите проявления и лечението му чрез премахване на причините вътре в тялото. Хроничните състояния дават възможност да разгледаме болестта като част от начина на живот, практиките и идентичността на индивидите; така полето на медицинските науки значително се разширява - появява се концепцията за социалната медицина.

Също така социологията на медицината напредва, проучвайки житейските условия ще установи социалните фактори зад заболеваемостта, а освен това ще насочи интереса си към начините по които хората живеят със своите диагнози: как тези заболявания влияят върху ежедневното функциониране и формират личната им идентичност.

Авторката Вероника Димитрова изследва трансформациите в биографичния път вследствие наличието на заболяване; тя анализира опита от страданието при пациентите както и моделите им за адаптация, справяне с диагнозата и променения начин на живот след поставянето ѝ.