Синя пустиня. Поезия

Тази книга представлява едно пътуване. Пътешествие на млад испанец, който открива българския език и го използва като свой любим поетичен инструмент. Това е също така пътуване на младеж от Западна Европа в посткомунистическите реалности на Узбекистан и Латвия. Освен това, става въпрос за търсене на любовта и желанието у един млад хомосексуален мъж към чужденеца. В крайна сметка "Синя пустиня" се явява опит да се познае себе си чрез преодоляване на бариерите на непознатия език, култура и личност. То е експлорация през различни крайности, през неразбираеми ограничения и свободи, между харам и халал. Парадоксално е как именно забраните, които стиховете оспорват, придават дълбочина и красота.

Кирил Василев

Ярките узбекски изображения и рижки хайку от Марко Видал пренасят читателя в живописния свят с ясното усещане за цветовете им пред очите му; той може да усети аромата им в ноздрите си и болката им в душата си. Тази комбинация от лирична чувствителност с безумна смелост, искреност без компромиси и дълбока проницателност е истинско поетично откритие. Например: модерните времена представят: повече снимки/отколкото мигове – само шест думи са нужни, за да бъде казано всичко.
Валери Вергилов