Едно мъжко момиче

"Едно мъжко момиче" от Марко Видал е изпълнено с жизненост, която по същество ни е непозната, въпреки влиянието на западната култура през последните сто и петдесет години или именно заради него. Авторът успява да направи нещо, което се практикува естествено на всички значими литературни езици - да пише на български без да бъде етнически свързан с него. Това изравняване с големите езикови традиции е уникално за българския контекст. Освен това, книгата предлага иновативен подход в българската поезия чрез сурово преосмисляне на традиционния реализъм, комбинирайки теми като хомосексуалност и левичарство в едно цяло. (Владимир Сабоурин)