Ангел Попконстантинов. Живот, отдаден на Бога и музиката

Авторската многогласна църковна музика в България след Освобождението и до края на XX и началото на XXI век представлява интересен предмет за проучване от страна на българските музиколози, сред които са Добри Христов, Петър Динев, Агапия Баларева, Юлиан Куюмджиев, Светла Куюмджиева, Елена Тончева, Кристина Япова, Стефка Венкова, Весела Гелева и Димитър Григоров.

Много от композиторите от първото поколение се изправят пред предизвикателството да преосмислят наследството на църковната песен и да създадат нова художествена църковна музика. Те имат възможността като диригенти да демонстрират как многогласната църковна музика може да бъде интегрирана в техните творби. Литургията на св. Иоан Златоуст става основен фокус за тяхното творчество. Ангел Попконстантинов е ключова фигура в продължаването на традицията от първото поколение автори – той е третият диригент на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. За съжаление обаче не съществува научно изследване относно неговата работа като композитор и диригент в областта на музикознанието. Настоящата разработка има за цел да запълни тази празнина, което определя както избора й тема за разглеждане, така и значимостта й.