Шахта за отпадъци

В миналото тази територия беше в ръцете на престъпниците, а сега е под контрола на полицията. Той трябва да приеме факта, че за него и хора като него нищо не се е променило и вероятно никога няма да се промени.

Нуго и Коба винаги ще останат същите: всяка вечер ще пият заедно, а Коба ще опита да избяга преди Нуго, който след обилна консумация на алкохол и наркотици започва да крещи и ругае. Съседите му от своя страна затварят прозорците и вратите си.

Той трябва да свикне с мисълта, че съседите му и цялата среда около него никога няма да се изменят. Футболни игрища може би ще бъдат изградени, дупките покрити с нов асфалт, входовете ремонтирани, но миризмата от отпадъчните шахти - част от постсъветска Грузия - все така ще продължи да пронизва всичко.

Не усещаш ли тая смрад Иракли-джан? Не чувстваш ли как още я има? Как е впила корените си в нас като кърлеж? Тази миризма те изтощава... Нали ти парят очите Иракли-джан?

Няма значение братле, пролей няколко сълзи или заплачи силно, но не се отказвай! Не защото бъдещето ти носи нещо добро - до тук само тънката фасада на демокрацията е паднала и ти едва си преминал през първата врата към ада. Запомни това е само началото. Излез тихо от асансьора без нито дума към никого.