Под африканското слънце

През февруари 1984 година, след дълго и изморително сафари в източноафриканската рифтова долина, се прибирах по прашния път към Накуру на здрачаване. Тези приключения бяха част от интересната ми работа като инженер в Кения. Но този път носех не само умора и спомени от деня, а и нова идея за история. Докато шофирах с часове, успях да съставя кратък разказ, чиято действителност се развиваше на местата, които току-що посетих. Веднага щом пристигнах в хотела, взех лист хартия и записах черновата на първия си разказ: „Приятел в нужда“.

Минаха много години преди да завърша тази творба. Основният ми проблем беше изборът на език за писане – бях изгубил връзка с литературния български и все още не владеех английски достатъчно добре за писателска дейност. Въпреки това продължавах да работя върху него (както и върху новите разкази), както докато живеех в Кения, така и по-късно във войнствена Югославия. Писането ми помогна значително да подобря английските си умения. Завърнах се към българския през 2007 г., когато преведох своята първа книга за Югославия - „Балканска елегия“. С времето станах по-уверен след написването на мемоарите си „Живот между световете“ на родния език. Обаче различното при разказването на лични преживявания спрямо художественото писане ме задържаше дълго време от преводите им на български след публикуването им като електронна книга в "Амазон". Благоприятните коментари от читатели относно английските версии и успехът на другите две книги у нас ме вдъхновиха да опитам.

По време на този сложен процес не само че се сближих повече с майчиния си език, но осъзнах колко трудна е професията на преводача. Преводът ми бе почти пренаписване – сравнявах го със заснемането на нов филм въз основа вече съществуващ сценарий.
Литературните произведения обикновено са отражение на авторовия опит; рядко са напълно фиктивни истории. При мен процентът фантазии е минимален особено що се касае до героите — те са измислени личности с характеристики взети от хората, които познавам или срещал съм в Африка. Повечето главни герои не са африканци; смятах че нямам право или способности да пиша от гледната точка на местните жители. Героите ми представляват чужденци, участници или наблюдатели в типични конфликтни ситуации характерни за живота днес в Африка - бедността сред градските слуми, престъпността във големите населени места, мизерията сред лагерите за мигранти и огромната корупция разрушила основата множество африкански държави.

Останах с впечатление че темата за трагедията в Африка у нас остава недооценена; ние хората от привилегирования Север рядко проявяваме интерес към проблематиката там.
Точно желанието ми да споделя своят опит отпреди ме подтикна да предложа тези истории пред вас.

Марин Троянов