Мисля, следователно играя

„На семейството ми, на съпругата и децата ми. Посвещение за специални хора.“
Андреа
„За Николо, защото всеки ден е като Коледа.“
Алесандро

Държах в ръката си химикалка - красива, но все пак просто един инструмент за писане. „Картие“ - лъскава и по-тежка от обикновените Bic, с логото на „Милан“. Но оставаше само химикалка. Напълнена със синьо мастило – стандартно синьо. Разглеждах я и я въртях между пръстите си с любопитството на малко дете, което опознава първата си плюшена играчка. Опитвах се да видя формата й под различни ъгли, търсейки дълбокия смисъл и скритото значение зад този подарък. Исках да разбера всичко до последния детайл. Главоболието ме пронизваше от продължителното мислене; даже се изпотих, но след време прозрението настигна мен. Тайната бе разкрита: нямаше алтернативна версия – творецът не беше предвидил такава възможност. Дали това бе умишлено? Кой знае...

"Не използвай тази химикалка за подписване с 'Ювентус'", пошегува се Адриано Галиани с усмивка. Той поне успя да внесе хумор в ситуацията. Очаквах нещо повече като сбогуване след десет години в „Милан“, които минаха почти незабелязано за мен. Все пак изразих усмивка – умея да намирам повод за смях когато трябва, и то искрен! "И благодаря ти за всичко", добави той към Андреа.

Докато Галиани говореше от бюрото си, аз оглеждах офиса му около себе си — познавах го много добре и можех почти наполовина да кажа какво къде е разположено там вътре . Бюрата бяха част от старата база на „Милан“ на улица „Турати“. Прекарал съм тук много щастливи мигове сред договори и нови химикалки; все пак забелязах няколко снимки по стените, документиращи успехите на клуба през годините — досега никога не бях им обръщал внимание толкова внимателно.
Сега ги виждах ясно: разнообразни моменти от незабравими събития или неповторими достижения—снимки с купи нагоре към небето или сцени от велики мачове… Оставях клуба зад себе си след всички вложения във времето при "росонерите". Въпреки това чувството беше леко натоварващо."