Пътуване до Индия

Главният персонаж в романа „Пътуване до Индия“ (2010) носи името Блум, подобно на героя от Джойсовия роман „Одисей“. Той е дълбоко разочарован от Европа с нейната липса на духовност и лицемерие. След загубата на любимата си и смъртта на баща си, който е виновен за трагедията, той решава да потегли към Индия в търсене на мъдрост и забрава сред тази мистична страна. Началната и финалната точка на неговото пътуване са Лисабон – градът, откъдето пет века преди него мореплавателят Вашко да Гама тръгва да търси морски маршрут към Индия. Времето на великите човешки завоевания и вдъхновяващите колективни начинания обаче вече е минало безвъзвратно. Блум се отправя сам по пътя си и се връща също толкова сам със своето песимистично прозрение. След многобройни приключения из значителните европейски столици като Лондон, Виена, Прага и Париж, нашият герой или по-точно антигерой в този пародийно-бурлесков сюжет достига до Индия, където среща същото бездушие и лицемерие; там разбира, че Изтокът и Западът говорят един общ древен език – езика на хищника.

Романът е разделен на десет песни с повторяемост във формата аналогична на строфичната структура в „Лузиадите“ – известната епическа творба на португалския ренесансов поет Луиш де Камойнш. По този начин произведението на Гонсало М. Тавареш преобразува класическото западно пътуване към мечтаната Източна земя в една история за разочарование.