Новият свят Т.2 от История на англоезичните народи

Четиритe тома на „История на англоезичните народи“ обхващат впечатляващ период от две хиляди години – от римското нашествие до Първата световна война. Те се считат за едно от най-забележителните постижения в литературната кариера на Уинстън Чърчил. Проектът е изключително амбициозен и не би могъл да бъде реализиран от обикновен човек или писател. Разбира се, Чърчил нито е обикновен автор, нито просто човек, а текстът сам по себе си не е стандартен. Въпреки огромния мащаб на този исторически труд, написан от най-влиятелния британски държавник през всички времена, той остава свидетелство за дълбочината и проникновението на един забележителен разказвач и историк.

Между 1485 и 1688 година английският народ започва да се разселва по целия свят. Той успешно устоял срещу мощта на Испания и я победил. След като била спечелена свободата в морето, възникнали американските колонии. По западните брегове на Атлантическия океан започнали да процъфтяват живописни общности, които с времето щели да станат част от Съединените щати. Англия и Шотландия приели протестантската религия; двата острова съединили усилията си под шапката на шотландска династия. Последвали значителни граждански конфликти за основополагаещи въпроси; страната преживяла републикански експеримент под влиянието на Оливър Кромвел. Но по желание на народа монархическите традиции били възстановени в края на периода; холандски монарх запазил протестантската вяра, парламентът утвърдил надмощие върху управленските дела, а Америка преминала през бурно развитие с продължителни противоречия спрямо Франция.

Уинстън Чърчил
Из предговора

„Историята ще бъде благосклонна към мен, защото смятам да я напиша.“

съдружник Уинстън Чърчил

„Тази история ще устои във времето не само защото е написана от съдружника Уинстън, но също така благодарение на очевидните й достойнства - повествователната сила и мъдрата преценка относно политиката и войната...“

„Дейли Телеграф“