Сребърният лебед

„Сребърният лебед“ е прочуто виолончело, изработено от Антонио Страдивариус през 1712 година. В момента то принадлежи на известния виртуоз Александър Фелдмън, който има намерение да го остави на своята най-талантлива ученичка – дъщеря си Мариана. Неочаквано обаче тя решава да сложи край на успешната си кариера и да се грижи за баща си до края на живота му.

Когато чете завещанието, Мариана е шокирана – Фелдмън е завещал „Сребърният лебед“ на друг свой ученик, швейцареца Клод, син на негова близка приятелка. Още по-сложно става, когато между нея и Клод започват да възникват чувства; той също проявява интерес към красивата дъщеря на виртуоза. В миналото обаче крие тайна за Фелдмън, която ще постави отношенията им под натиск – а любовта към музиката може би ще се окаже по-силна от привличането помежду им.

Бащата на Елена Делбанко е бил знаменит челист и притежавал виолончело с име „Графинята на Стайнлайн“, което било свирено от самия Паганини. В романа си тя разказва колко вълшебен и същевременно жесток може да бъде святът на класическата музика.