Цинковите момчета

След впечатляващия успех на произведенията „Време секънд хенд“, „Войната не е лице на жена“/ “Последните свидетели“ и „Чернобилска молитва“, с публикуването на книгата „Цинковите момчета“, издателство „Парадокс“ поставя финалната точка на известното литературно Петокнижие, наречено „Гласовете на утопията“.

Тази книга излиза за пръв път през 1989 г., а ново, допълнено издание се появява през 2013 г., което служи като основа за настоящия български превод. Без присъствието на „Цинковите момчета“, вече е трудно да си представим каквато и да било част от историята както на Афганистанската война, така и последното десетилетие под съветска власт, разклатена от тази ненужна инвазия.

Майките на "цинковите момчета" носят дълбока мъка; напълно разбираемо е желанието им да осъзнаят причините зад загубата на техните синове в Афганистан. Въпреки това, след като научават истината, много от тях изпитват трудности да я приемат и се отказват от нея.

Светлана Алексиевич е официално обвинена в клевета по повод написването на "Цинковите момчета". Процесът включва прокурори и обществени обвинители, а също така подкрепящи групи от пресата. За първи път авторката добавя материалите свързани с този позорен процес в последното издание.

Алексиевич е родена през 1948 г. в украинския град Ивано-Франкивск; майка й е украинка, а баща й – беларусец. След завършване на военната служба семейството преминава в Беларус. Светлана учи гимназия там и по-късно завършва журналистика във висше учебно заведение в Минск (1967-1972). Работи като учителка и журналистка. Всеки един от проектите й представлява резултат от обширни проучвания – интервюиране между 500 до 700 души, анализиране на хиляди документи и посещение нa различни места. Тя често бива определяна като "археоложката накомунизма".

През 2015 година Светлана Алексиевич получава Нобелова награда за литература заради своите “полифонични творби”, които са монументални свидетелства за страданията и смелостта в нашето време. Според Шведската академия тя успява да задълбочи разбирането ни относно цяла една епоха чрез уникалния си подход при създаването колажи от човешки гласове.

Освен това тя стана носителка и наградата годишната награда посмъртно присъдена именуваная след опозиционната руска журналистика Анна Политковская - отличие което беше връчено за дванадесети пореден път върху международния ден против насилие над жени - седми октомври - организирала международната неправителствена организация RAW in War (Reach All Women in War), която има задачата да вдъхновява смелост у хората рискували живота си борейки се срещу несправедливостта.