Избрана проза

„Патетичното или фанатично подчертаване на мистериозната същност на загадките не ни помага в нашето развитие. Вместо това, ние успяваме да навлезем в тайната само доколкото я откриваме в ежедневието чрез диалектическа перспектива, която възприема обикновеното като непроницаемо и обратно – непроницаемото като част от всекидневното…“ Наследството на Валтер Бенямин, един от най-значимите и оригинални мислители през ХХ век, включва множество страници художествена проза, често вдъхновена от неговите автобиографични записки и уникални наблюдения върху детайлите както от миналото, така и от настоящето.

Още приживе австрийският автор Хуго фон Хофманстал е определял някои негови текстове за „напълно несравними“, което не се дължи само на избледнелия блясък на тогавашната немскоезична критика. Свободно блуждаещата му мисъл изглежда случайно попада на образи из сънищата, а бдителността ѝ е възнаградена с прозрения (възможно е понякога да изпитва дори „озаряваща скука“).

В този сборник са представени предимно прозаични произведения, написани през последните години от живота на Бенямин. На тези почти забравени страници можем да намерим не само характерните му идеи с нотка ирония, но и необичайната чувствителност към живота (Хана Аренд отбелязва дарбата му „да мисли поетично“, докато Сюзън Зонтаг акцентира върху способността му до край „да очертае“ духа). Безспорно може да се каже, че преоткритията относно Бенямин ни отвеждат далеч извън легендите за него.