Молой

"Няма АЗ, няма ИМАМ, няма СЪМ.

В дълбочината на отчаянието у Сам се криеше нещо, което той предпочете да скрие. Вероятно това беше свързано с дълбоката му тъга за човешкото страдание. Той го изрази по начин, който всеки може да интерпретира според собствените си разбирания - като открит бунт или пък като смирено примирение. /Робер Пенже/

Корозивната сила на Бекет не е обвързана нито с идеологии, нито с философски концепции. Той не илюстрира; той демонстрира. Показва човека без илюзии, убеждения и разсъждения – всичко това служи само за прикритие на основната му болка – съществуването в страдание до самата същност./Морис Надо/

Дали отказвайки се от света, Бекет действително е приключил? Или ни оставя тежестта да носим отговорността за онова, което не успя да завърши сам? Или пък със своето хитро замълчаване - което едва ли би ни учудило - той продължава да наблюдава какво ще направим с неговото мълчание, оставащо говорещо? /Морис Бланшо/

Бекет е уникален магьосник. Пред неговия стил и музикалност всеки поет би изпитал завист... /Стивън Спендър/"