Краят на играта

Всяко място е обгърнато в сивота, светът изглежда като разпадаща се и почти непозната реалност. Двама души – един с по-сериозен недъг и друг, който е малко по-малко увреден, разговарят пред очите на още двама хора с ограничения. Вероятно това важи за всички индивиди. "Цял живот задаваме едни и същи въпроси и получаваме едни и същи отговори," казва единият от тях. "На земята сте; затова няма лечение," му отвръща вторият. Всички те изчакват да премине неопределеният период, наречен живот. Бекет сам определя "Краят на играта" като най-добрата си драматична творба, поставяйки я дори пред известната си пиеса "В очакване на Годо".