Книгата на Бек

„Книгата на Бек“ е разглеждана от някои като роман, докато други я определят като сборник с разкази или художествен пътепис. В значителна част от произведението Джон Ъпдайк описва своето пътуване из Източния блок през 60-те години на XX век. През този период американският автор е бил посрещан в Русия, България и Румъния като посланик на изкуството, тъй като творбите му вече са били преведени и името му е било широко известно.

В резултат на това пътуване Ъпдайк създава един от най-привлекателните си текстове, където споделя впечатленията си от срещата с Блага Димитрова. Тази история за първи път се публикува в списание „Ню Йоркър“ през 1965 година и до момента не е била отпечатана в книга у нас. С разказа „Българската поетеса“ той получава наградата „О’Хенри” за къс разказ, което поставя началото на една интересна литературна мистификация – трансформацията на Ъпдайк в белетриста Хенри Бек, неговото алтер его.

В „Книгата на Бек” Джон Ъпдайк рисува сложна картина на културния живот между Изтока и Запада. За българските читатели тя носи особена стойност – те ще намерят познати лица сред страниците й, ще открият частици от себе си в други персонажи и някои образи ще изглеждат абсурдно далечни предвид времевата дистанция.

ДЖОН ЪПДАЙК (1932–2009) e едно от водещите имена в американската литература. Той е писател, поет и критик с над петдесет книги зад гърба си. У нас е известен със заглавия като „Заеко, бягай“, „Кентавърът“, „Ожени се за мен“, „Двойки“, „Вещиците от Истуик“ и много други. Носител е на редица литературни отличия и единственият трима автора печелили два пъти наградата "Пулицър" за художествена литература.