Парапет за душата

"Стихотворения, които представляват изповеди, с неочаквана образност и интонации от тих шепот до силен вик. Те съчетават красота и болка в апокалиптични картини, които те захващат и привличат в своето мощно поле. Тези изображения не просто показват забавени спомени от личния опит, а представят въздействащ филм, сякаш съдържащ загадъчния „25-и кадър“, който внушава на подсъзнателно ниво – не за да зомбира, а за да вдъхнови с просветление, любов и милост." – Надя Попова

Записи от личен дневник:

Когато предците са достойни личности,
фамилното име носи тежест.
То става дори по-тежко,
ако родоначалниците притежават талант и дух.
Наблюдаваме множество подобни примери:
до величествения дъб се е приютило хилаво дръвче...
Сравнението е неизменна част...
Спомняме си как Л. Н. Толстой
отговаря на подигравателната забележка
за бледия му потомък.
Погладил брадата си и спокойно казал:
„Мдаа, очевидно природата почива“...
Но когато децата надминат родителите си
по умение, дарба и чест -
тогава природата ликува
пред красотата и силата
на родословното дърво!
Всичко останало е гората..."