Само тази България

„...Имам усещането, че я виждам, чувам и чувствам тази народна душа; държа я в ръцете си и се опитвам да й дам топлина. Наистина! Топля я! Не знам дали бих могла сама... Но ако сме ЗАЕДНО? Както моите предци от тракийския род Чавдарово-Няголов... Те поглеждали към Сакар, когато звънне камбана или свири гайда за сватба - не започвали празненството, докато не дойде Войводата Големият Жеко, мой далечен прапрапрадядо. Именно той ги е научил – Празникът е такъв само когато всички са събрани. И слизал при младоженците с дарове, а всяка невеста специално подготвяла ризата си за него – от 8 платна вместо обичайните 4, защото бил важен човек и риза от по-малко платна нямало как да му пасне… Хоро се люшкало и гайдата звучала… Нямали страх – Войводата е с тях, те са единни!
Тази книга представлява моята дълго потискана въздишка, читателю. Горчиви са тези мои 87 избрани нови песни; в тях няма весело настроение нито патетичен марш. Ритъмът им е бавен и тъжен - подобно на мълчаливото мъжко хоро или женската ръченица играна край огъня с икона пред себе си… Като звука на българските църковни камбани - ако не ти „удрят" в сърцето значи изобщо не си ги чул...”

- откъс от предговора