Пещерата

В едно малко и безименна селце, грънчар заедно с дъщеря си произвеждат глинени изделия в стара пещ, които се опитват да продадат на огромния модерен Център. Но Центърът отказва да купува техните творения, тъй като вече не отговарят на изискванията на капризното клиентско общество. В отчаяние те започват да създават фигури от глина, но и те са безмилостно отхвърлени. Зетят на стария грънчар работи като охранител в Центъра и тримата решават да се преместят в внушителната 48-етажна сграда, която комбинира търговски, развлекателни и жилищни пространства; там ги очаква зловещо откритие, което ще промени живота им завинаги.

„Пещерата“ е типичен роман на Сарамаго – отличава се с нестандартна пунктуация, дълбоки разсъждения, притчи и библейски алегории. Проникновено разглежда психологическите и философските аспекти на човешкото съществуване с фин хумор и сарказъм. Авторът умело рисува картината на радикалните изменения в ежедневието и психологията на едно семейство както и манталитета в съвременното общество.

Сарамаго изгражда силна антиутопична визия по Оруелова линия, преработвайки Платоновата метафора за пещерата със затворените хора. Символът за фалшивия свят - Центърът - представя обитатели затворени в измамна среда далеч от истинските чувства: лоялността на кучето или непредвидимата любов; всичко това контрастира с естествените възприятия към автентичната човешка природа.