Щастието на Зутер

Адолф Мушг, считан за доайен на швейцарската литература, е известен като съвестта на Швейцария и майстор в създаването на многопластови романи и разкази с изключителна структура. Неговите произведения често съдържат ирония и черен хумор, чрез които разглежда ролята на интелектуалеца в съвременността. Наричан "провокатор с грация" или "сладкодумен артист", той е дълбок разказвач, който прониква в тайнствата на човешката душа.

Главният герой Зутер е репортер по съдебни дела, чиято жена страда от неизлечим рак и решава да сложи край на живота си. Разбит от мъка, той се изолира от света и не желае контакти с никого. Въпреки това, един вечер телефонът му звъни – отсреща стои безмълвен непознат. Тази ситуация се повтаря всяка вечер точно в 23:17 часа. Един ден обаче Зутер става жертва на стрелба и получава ранявания. За да разбере какво се случва, той започва собствено разследване. Като съдебен репортер Зутер винаги взема страна по делата; написаното от него понякога оказва влияние върху решенията за подсъдимите - те могат да бъдат оневинени или допълнително обвинени благодарение на неговите статии. Един случай от миналото му може би предоставя ключ към мистериозните обаждания и нападението срещу него: дали фактът че веднъж е изневерил със жената на бившия любовник на своята съпруга — известен художник замесен в убийство — има значение? Има много възможни мотиви, но всичко приключва когато Зутер решава да изпълни последната воля на покойната си жена.

В творбата “Щастието на Зутер” Адолф Мушг показва своето най-добро творчество – стилът му е сладкодумен, невероятно оригинален, проницателен и остроумен.