Краят на играта

Навсякъде цари сивота, светът се разпада и почти е изчезнал. Двама души – един с увреждане и друг, който е малко по-добре, водят разговор в компанията на още двама недъгави. Вероятно такава е същността на всички хора. „Цял живот задаваме едни и същи въпроси и получаваме едни и същи отговори“ - казва единият от тях. „Вие сте тук на земята, за това няма лечение“ - отвръща вторият. Всички очакват да приключи неопределеното нещо, наречено живот. Бекет сам смята „Краят на играта“ за най-успешното си драматично произведение, поставяйки я преди известната си пиеса „В очакване на Годо“.