Тераса над Рим

Авторът споделя, че историята служи като повод за писане в стремежа към онова, което е изгубено. „Животът се случва тук и сега“, подчертава той, а не в някакво измислено прераждане или под различни небеса.

Сюжетът на романа "Тераса над Рим" е разположен през XVII век. Главният герой, младият гравьор Мом, е дълбоко влюбен в една жена, която обаче вече е предназначена за друг мъж. От ревност този мъж му нанася ужасна вреда, заливайки лицето му със сярна киселина. Обезобразен от инцидента, Мом трябва да се откаже от любовта си към жената, въпреки че я носи в сърцето си до края на живота си.

Киняр черпи вдъхновение и от новия стил на гравюра — „черната гравюра“, появила се през 1642 година. Тази техника контрастира с традиционната гравюра чрез принципа „бялото произлиза от черното“. Думите „черно“ и „тъмно“ са сред най-често употребяваните изрази в произведението. Стилът включва кратки глави и фрази с афористичен характер...

Героят скита по градовете в търсене на загубената любов и недостижимата светлина; живее на ръба между реалността и пропастта - това става видимо върху неговите плаки като отражение на собственото му съществуване. Сянката и меланхолията го следват навсякъде около предметите и телата около него. Въпреки своите съмнения, творчеството на Мом представя хармония напълно противоположна на ежедневните му преживявания. Макар силно пострадал физически, той предизвиква ограниченията чрез смелостта си да създава еротични гравюри; много от тях са унищожени по заповед на властимащите – както светските така и религиозните фигури.
Талантливият художник винаги буди подозрения у невежите хора без мисъл или познание — тези хранени от държавата — както и у самочувстващите се власти.