Скитащите сенки: Последното царство I

Човечеството е в дълг към книгите повече, отколкото към оръжията. Когато хората спрат да четат, литературата ще възстанови своя престиж. Тогава отново ще се появят скривалища - факт е, че нищо друго не може да се сравни с нейния опит.
Това е най-асоциалният и усамотен човешки опит.

Няма явен противник на универсалното влияние на злото, който да устои на неговата сила.
Не можем да построим крепости или диги, способни да понесат разрушителната му мощ.
Този океан няма брегове.
Всичко е потопено.
Все пак рибите все още излизат на повърхността за глътка въздух, за да оцелеят.
Глътка въздух — това е четенето.

Да извлечем всичко от предходната нощ. Разпалването на забравеното – точно това представлява четенето. Възвръщането на цвета към всичко, което загива.

Всеки индивид желае да вярва в съществуването на ключа за ръждясалата брава, която го задушава. Че има код за достъп до обществото, който би предотвратил обредната смърт, която непрекъснато се подготвя сред мизерията и страданията на масите с единна и незабележима лекота. Че натискането на някакво копче може да активира социалната машина – всъщност тя не е нищо повече от бесило или могила. Че едно животно от зодиака има влияние; че бог съществува и сменя нощта с деня; че един глас управлява човешкия хаос докато смъртта разлага живота...