Поезия / Фернандо Пинто до Амарал

"ИГРА НА СВЕТЛИНИ, ЗАСПИВАЙКИ
Посвещава се на Гащан Круш

В стаята, пуста от хора, рисувам дъха
на най-отдалечената звезда — тя все още ми говори
от гроба си, където живее. Стремях се да я наблюдавам
през прозореца, докато лазурният небесен покрив
ме утешава в тази тъмнина и безкрайно мрак,
където изобразявам образи,
осакатени от времето,
като парчета огледало, които
блестят върху леда
на моята душа — все по-мътна
и почти разплискана под тежкия поток
на забравата. Умората,
разпиляваща се в съня,
Ме тегли сред блатото, където загинаха
най-древните сълзи: сянката
мен връща обратно в бездната, където призраци
тихо оживяват в напрегнатия контратон
на един сън — недоловим трепет,
трептящ през пердетата или жалузите
като последния зов
на ангел, изморен под моите клепачи."