Поезия / Ерберто Елдер

Пожелах си момиче с тайнствена арфа и огнен храст. Заедно ще омагьосаме нощта. Дайте ми един свеж лист и една девойка. Аз ще целувам нейните рамене и ще се наслаждавам на усмивката й. Тази почти нереална красавица притежава магнетизма на своите гърди и сладострастната печал в устните си. Ще прегръщам нейните изящни форми, а песента ми ще звучи дълго. Това е жената, с която мога да споделя радости и страдания.

Когато навън настъпи нощта, птицата изпраща пронизителен зов, а хлябът набъбва от морската влага - тогава тя ще запламти пред жадните ми очи. Тя за мен ще бъде образ на горест, обсебена от дълбочината на мислите ми и безкрайното удоволствие без свян. Нейното тяло ще трепти само за мен върху нежна завивка, украсена с водорасли и морска пяна.