*Гробище за домашни любимци

Полицаите пристигнаха късно следобед. Те разпитаха Луис, но не проявиха съмнения. Пепелта все още беше топла и огледът не можеше да започне. Луис внимателно отговаряше на въпросите, а показанията му явно се сториха убедителни на органите на реда. Разговорът им се водеше на поляната, докато той носеше шапка. Ако ченгетата забележеха белите му коси, вероятно щяха да се усъмнят, което би било катастрофално за него. Още по-добре бе фактът, че имаше груби градинарски ръкавици, които скриваха окървавените му ръце.

Той играеше пасианс дълго след полунощ. В момента в който пак обърна картите върху масата, чу как задната врата се отвори.
„Каквото посееш, това ще пожънеш и то е завинаги твое“ – помисли си Луис Крийд.
Чу бавни стъпки наближаващи го, но не се обърна и продължи да гледа картите пред себе си. Видя дама пика и я закри с ръката си.
Стъпките спряха зад него.
Настана тишина.
Леденостудена ръка го докосна по рамото; гласът на Рейчъл звучеше дрезгаво - сякаш гърлото й беше изпълнено с пръст.
- Скъпи - пром murmurs тя.

Нищо не заплашва семейството на Луис Крийд в новия им дом в Мейн. Зад дома има пътека към малкото гробище за домашни любимци.
Може би тъжно място... но безопасно. То няма да нахлуе в сънищата ви или да ви събуди със screams страхове и зловещи предчувствия...