Здрач на разсъмване

Цветята започнаха да се издигат от земята, и не само няколко от тях, а всички. Те се върнаха обратно към клоните, откъдето бяха паднали съвсем преди малко. Това приличаше на обратен вихър. Нежните им листа нежно докосваха лицето ми.

Отново избухнах в смях — неконтролируем смях, който обаче прогонваше страха ми и това беше радостен звук.

След минута дърветата бяха покрити с розови и бели цветове както по-рано, а всичко около мен изглеждаше спокойно.

Усещах, че Бени не е вътре в дървото. Тази необичайна случка не пасваше нито на езическите вярвания, нито на традиционното християнство. Въпреки това той бе все още тук; със сигурност не беше напуснал завинаги. Бени бе близо до мен и когато дойде моят момент да стигна там, където той и Елън са отишли, просто трябваше да вярвам в възможността те да бъдат намерени... И тогава определено щях да ги открия.