Обетът на седмината

Въздухът беше горещ и влажен, а Сейлан усещаше как трудно диша. Тя притисна ухо до вратата и се опита да улови звуците от другата страна. Първоначално не чу нищо, но след малко долови тежко мърморене и примляскване. Наистина късметът я напускаше този ден. Тя успя да проникне в замъка, облечена като прислужница. Едва направи първите си стъпки, когато забързана жена й хвърли парцал и кофа с мръсна вода, заповядвайки ѝ да измие пода. Сейлан прекара почти два часа в почистването на огромна зала. Нямаше избор - не желаеше да бъде разкрита и застрашена от смъртта на някое дърво на утрото. За щастие беше съставила убедителен разказ за себе си и ролята, която играе; освен това не получи много въпроси относно идентичността си. Когато най-накрая намери начин да избягa, тя се насочи към един пуст коридор с надежда да достигне северното стълбище през обходни маршрути без никой да я забележи...