Птиците идват да умрат в Перу

„Не съм имал преднамерени намерения: докато пишех тези истории, си мислех, че просто се наслаждавам на удоволствието от разказването. Само когато повторно прегледах сборника, осъзнах единството на вдъхновението му: личните ми демони отново ме възпрепятстваха да взема почивка. На вид ироничният и веселяшки стил няма да заблуди никого; човекът като явление продължава да ме изумява и да ме кара да колебая между надеждата за някаква биологична революция или просто за друга форма на революция.” - Ромен Гари

Филмът "Птиците идват да умират в Перу", с участието на съпругата на Гари Джийн Сийбърг (която по-късно се самоубива година преди него), Морис Роне, Даниел Дарийо и Пиер Брасьор, предизвиква бурни реакции във Франция.
„Първият сценарий, който ще напишеш и сам ще режисираш през 1968 г., е адаптация на „Птиците идват да умират в Перу“ с Джийн Сийбърг в главната роля. Дали кинотворецът не доближава повече до бога-творец от писателя? Във всеки случай удивителната способност да манипулираш истински тела и души разкрива най-садистичните ти наклонности. Ти със сигурност не си нито първият, нито единственият режисьор, който заставя Джийн да играе такъв тип роли, но дори най-благосклонните към теб критици смятат филма за непоносимо скандален." (Нанси Хюстън, Надгробен камък за Ромен Гари)

„Филмът поставя рекорди в Париж. Темата е безчувствена любов – ритуалистичен танц около съдбата на фригидна жена, търсеща мъж който може да я пробуди сред периодични пристъпи на нимфомания. Това е шокиращо преживяване. Разказът и работата на Гари върху филма са впечатляващи; ужасих се при мисълта как ще работим заедно – желаех той да избере друга актриса. В крайна сметка обаче резултатът беше добър филм; той е много чувствителен режисьор. Надявам се пак да работя с него.” - Джийн Сибърг