Сияйни слова. Книга втора от "Летописите на Светлината на Бурята" (Футляр)

Накрая древните заклинания бяха произнесени и духчетата се завръщат. Хората търсят изгубеното, но ме е страх, че това търсене може да им донесе смърт.
Такова е свойството на магията – в раните на една разбита душа може да нахлуе нещо ново. Силите на Стихиите, самата същност на творението, могат както да излекуват душата, така и да я дълбоко наранят.
Беглецът по вятъра скита из опустошените земи и балансира между отмъщението и честността. Тъкачката на Светлината, която постепенно бива погълната от миналото си, търси формата, в която ще се преобрази. Свързващият — роден от кръв и смърт — се бори за възстановяване на разрушеното. Откривателката, обединяваща съдбите на два народа, е принудена да избира между мъчителната смърт или ужасяващото предателство спрямо всичко познато.
Времето за тяхното пробуждане вече настъпило - надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.