Ангелски огън

Издателите обикновено не проявяват интерес към пиесите. Драматурзите, от своя страна, често следват правилата на драматургията и капризите на сценичната реализация. В същото време мнозинството от хората вярва, че пиесите са написани с цел да бъдат представяни пред публика.

Елена Алексиева опровергава утвърдените разбирания и норми в тази сфера. Според нея пиесите могат не само да се четат многократно заради дълбочината на Словото, но и да бъдат интерпретирани от читателя по собствен начин. За това е нужно въображение като на автора им и способността да понесе "ангелския огън". Лично аз бих описал драматургията като метафизическа – тя притежава образно мислене, което придава художествена плътност дори на най-абстрактните идеи. Творчеството идва от автор, който се интересува повече от общочовешките проблеми отколкото от вечните човешки теми; то разглежда конфликтите между философските концепции и предлага остри сатирични коментари за човечеството, пронизани със състрадание към него. Всичко това разиграва своето действие върху неизменната сцена - човешката душа – а основата е стабилният български език с неговата красота и изразителност.

"Ангелски огън" представлява сборник с творби на Елена Алексиева, който включва важна част от нейното драматургично творчество. Освен известната "Терапевтът", книгата съдържа радиопиеси и нови произведения в процес на разработка като "Фантомна болка" и "Бернхард в ада", наред с едноактните "Ангелски огън", "Писмото", "Оракул" и "В любовта винаги всичко".

Драматургията на Елена Алексиева трудно може да бъде поставена под ясни категории или определения. Не защото тя няма свой уникален стил или глас, а защото начинът й на изразяване е извън стандартните рамки за анализиранe. Нейните пиеси не попадат нито в битовия жанр, нито социален или екзистенциален; те комбинират реализъм с условност чрез богато въображение и непрекъснато вдъхновение. Това е театрално творчество в борба срещу безличното зло and маските on глупостта — явления които често минават за част от нашата природа според една героиня във възпроизводствения свят . Театрaлната сцена служи като естествено поле за този сблъсък — единствено там той може действително да бъде спечелен.