Крайбрежия и други стихотворения

Всеки италиански поет, стремящ се към новаторство, трябва да изследва натрупаното в миналото и настоящето. Монтале вероятно е успял да се справи с тежестта на съвремието по-лесно. Поезията му изисква многократно четене; целта не е анализът – той би върнал творбата до стереоскопичния й вид и начина, по който тя е била възприемана от автора. Причината за това лежи в трудно уловимата красота и тихия шепот на глас, който уверено защитава своите идеи и ни напомня, че светът не приключава нито с гръм, нито със стенания, а с човек, който говори, мълчи и след това отново проговаря. Въпреки всичко гласът на Монтале остава вдъхновяващ доверие благодарение на факта, че е значително освободен от страхове. Когато един творец като него живее дълго време, случайните срещи между реалността и идеала стават достатъчно чести за него да може да предвижда възможните трансформации в тях. За него тези промени вероятно представляват единствените важни измерения на времето.

Йосиф Бродски

Божан Христов (роден 1926) е сред най-значимите български преводачи от италиански език с над петдесет преведени произведения включително творби на Итало Калвино, Наталия Гинзбург, Емилио Салгаре, Алберто Моравия и Примо Леви. Той също така работил като редактор в списание „Панорама” през периода 1972-1989 година. През 2004 година получил италианския орден „Звезда на солидарността” за своя принос към разпространението и популяризирането на италианската култура.