Орденът на ясновидците

Камбанарията на „Сейнт Мери ле Боу“ се очертаваше срещу бледите светлини на изгрева, докато огньовете на бездомниците угасваха из цялата крепост. Нощните жандарми се приготвяха да се приберат след дългата си смяна, изпълнена с преследвания и насилие. Тези от тях, които не успяха да постигнат нормата за арести, щяха да усетят гнева на началството си, но никой не бе близо до залавянето на Пейдж Махони.

На Личгейт три тела висяха на бесилките. Един бездомен мъж крадеше връзките им за обувки под наблюдението на гарвани с окървавени клюнове.

Бродягите край бреговете на Темза започваха да излизат от канализационните отвори и ровеха в тинята с надежда да намерят нещо ценно, останало след отлива.

Просяците поглеждаха часовниците си и тръгваха към метрото в търсене на монета от още сънените пътници. Последните купуваха кафе, взимаха сутрешния вестник от будките и разглеждаха лицата по първата страница без реално да ги забелязват. В централната част на финансовия живот в града те носеха копринени вратовръзки като примки около шията си и печелеха нови монети за продължаване на цикъла.

А бездомниците оставали все така лишени от домове, а телата продължаващи своя зловещ танц – марионетки в ръцете на палача.