Тетрамерон. Историите на Соледад

С творбата „Тетрамерон“ Сомоса отдава почит на устната традиция на разказването, като ни напомня за класически примери като „Хиляда и една нощ“ и „Декамерон“. Тази многослойна творба, изпълнена със символика, прелива от история в история и представя разкази един в друг, подобно на китайски кутии, което създава усещане за безкрайност – разкази „за винаги“. Готическият текст е едновременно красив и брутален по испански начин; той представлява истински карнавала на въображението, преминавайки през лабиринти на напрежение. Въпреки своята разнообразие и яркост, основната идея се върти около загубата на невинността при прехода от детството към зрелостта. Освен това самият автор споделя, че романът разглежда всяка важна стъпка в живота ни - промени, които често са придружени с изгубване на част от себе си. Това се случва и с петия персонаж – дванайсетгодишната Соледад. В периода между два свята (името й означава самота), тя чрез историите на четиримата разказвачи постепенно губи част от идентичността си и намира необикновена сила да се справи с неразрешимите загадки на живота.