Итанесиес

„Живея в толкова отдалечено бъдеще, че то ми изглежда като минало – остаряло и изтляло.“
С.Кржижановски ‘Работни бележници‘

Като Лесков, Кржижановски е „незабелязаният гений“, чийто талант се сравнява с този на Едгар Алан По, Кафка, Гогол и Александър Грин. Той става познат едва 40 години след смъртта си, но винаги е бил уверен в призванието си да пише. В неговата философия относно условността се открояват две основни идеи: променливостта на историята и явното присъствие на човека в нея. Небрежно отклонение от обичайния му път би могло да го срещне с известните личности на европейската култура през 20-ти век, които по това време са били активни в Париж – Модилиани, Пикасо, Аполинер и Бретон. Неговата анонимност вероятно го предпазва от забрава подобно на много творци, изпреварили времето си и останали скрити зад популярността на съвременниците им.

Биографията му съдържа оскъдни данни, което оставя широко поле за въображението. Прозата му започва динамично и неспокойно, търсейки разнообразие в темите и формите. Той остава затворен и интровертен – типично за големите творци. Обладавайки дълбоко чувство към музиката и предпочитайки Бетовен и Шопен; още като гимназист той е запленен от „Критика на чистия разум“ на Кант; по-късно намира верен съюзник в произведенията на Шекспир, който го защитава от метафизичните терзания породени от Кант.

В тази книга са включени шест разказа и две новели със свойствения експериментален реализъм на автора - смесица между философска фантастика и антиутопии. Темите варират около пространството (‘Квадратурин‘), където хората живеят стегнати: „хем тясно, хем нещастно“. Човекът затворен в ограничено пространство с размери 8 квадратни метра мечтае за безкрайност или се страхува тя да не бъде пуста. Индивидът е обсебен от вещите си до такава степен ,че губи представа за света извън тях; той трябва да ги освободи себе си - да намери окъсания книгоразделител златна нишка между страниците - тръгвайки по мрачните улици с надеждата да улови вдъхновение.

Авторът представлява онзи „фантазиращ съчинител“, постоянно преследващ литературната възможност . Ако проявява настойчивост при качването стъпалото първи ще стигне до него ,поезията няма какво повече да предложи ; ако избере благородство ,отстъпвайки място- оставайки далеч от успеха носещ самостоятелна колекция ръчнописани текстове очаквали редакторско внимание обозначени ”за връщане”. Истинският талант умее успешно балансира получаването срещу даването."