ЕпилоGобог

Някога не е съществувало време. Нямало е нищо, освен игра – лисича и болезнена, изпълнена с дразнещи детайли. Имала е вкуса на опус №25 и образа на кифла без мармалад, оставена за египетска котка в един свят без покрив. Всичко очаквало последния сняг пред череша с панталони. Думите са много... Не ми се ще да ги броя, но със сигурност надминават 16; всяка от тях носи значение сама по себе си, а заедно... Но има още думи – изобилие от тях. Спомням си една с осем букви; речникът Webster предлага 16 различни значения за нея. Първоначалните две са най-разпространени и същевременно най-съмнителни.

Имало едно време...
Не го имало – времето на безпокрива високо над черешата след последния сняг, където египетската котка наблюдавала лисичата игра в квадрата до недокосната кифла без мармалад. В двора за антирицарски турнири всички слушали фокстрот с мирис на къпини...

Думите не приличат на цветове, макар че някак наподобяват това; те са подобни на черното и бялото въпреки всичко друго. Звучението им трябва да бъде между тоновете С.Т. и Т.М., като двама пианисти свирещи.
Тези думи би трябвало да бъдат организирани в уникална гама, открита или преоткрита сред спектъра от влияния и усещания: спектакъл без публика… такава е думата в определен момент - самотно седнала в тъмен партер на индиферентността. Лицето й изглежда бледо и обикновено само по себе си; характерът му зависи от околните лица.

Имаше един период извън времето в разквадратената игра на лисици с пълна уста – като онази кифла без мармалад под небесен покрив очакваща египетската котка… затрупана от снега близо до череша с панталони в двор ароматизиран от къпини докато танцуваха антирицари.

Как мога да използвам думи за описване на онова, което остава ненаправено? Пред квадратния олтар - оцветен основно в черно... Ще ги изтрия върху тухлената стена след толкова години тук - дом без стаи, но множество врати…
В необятното пространство отвъд времето… След последния снеговалеж египетските лисици и котки участваха във възхитителна игра с пълна уста насред квадратната сцена лишени от мармалад под небесен покрив край черешата с панталони; дори тогава обръщаха внимание към рицарските анти-турнири танцуващи фокстрот със забравения аромат на капини...
Орлин Г. Орошаков