Ненужните скептици

Стефан Гечев е работил в българската легация в Атина от 1935 до 1942 година. Той е заемал длъжността консул в легацията в Братислава, а по-късно е бил втори секретар във Варшава (от 1945 до 1949). През 1949 г. той става служител в Министерството на външните работи в София и също така е редактор на списанията "Пламък" и "Контакти" през 1996 година.

На 28 юни 1996 г. получава ордена "Златен кръст на почетния легион", връчен му от името на президента на Република Гърция от гръцкия посланик у нас, господин А. Сидерис. От началото на петдесетте години започва активно да превежда творби на гръцки поети.

Сред неговите преводи са: избрани произведения от Константинос Кавафис (1963, 1984, 1995), Арис Диктеос (1975), Георгиос Сеферис (избрани стихотворения – 1975, 1998, 2002), Палатинска антология (1994, 1996), Еврипид с творбата „Рес“ (1995) и два тома със съвременна гръцка поезия (1997-1998). Освен това публикува спомени за Гърция и своите приятели там между годините1936-1992 под заглавие „Спомени за Гърция“(1999) и произведението „Храмът на светлината“ от Янис Ифандис (2000).

Гечев участва като съставител и преводач в Антологията на новата гръцка поезия томове I и II (1960), както и в сборниците Млада гръцка поезия(1996) и Гръцка поезия XX век(1998). Той е автор също така на книги като „Бележник: Стихове” (1967, 1997), романa “Мостът” (1983), стихосбирката “Поезия” (1990) , сборника разкази “Жестока благодетелка” (1993) , стихотворната книга “Въпроси”  (публикувана през  различни години ) , разказите “Осъдният за Синьора”(точната дата не се споменава ), романа ”Виктория та нейните синове”, част I and II.(published in the same year ), лирическото произведение ”Самобичуване.”,( published in the same year ) and playbook titled ‘Голготата’ that was released also during this period of time.